Когато бях малък киното беше едно от малкото забавления. Телевизията беше черно-бяла и много малко от предаванията и филмите излъчвани по нея ставаха за гледане. Не заради цветовете. Виж киното беше друг свят. По някое време започнаха да дават освен руски филми и някои западни филми. Повечето бяха от типа стари уестърни или полицейски екшъни, в които неизменни герои бяха Доброто и Лошото ченге. Образите им понякога се преплитаха, но историята почти не се променяше от това. Главният герой е ченге, което е над закона. Всъщност то е Закона. Прави всички на пух и прах и куршум не го лови. Този сюжет се повтаря и в много от днешните филми и винаги ми е било интересно, как някой още се връзва. Сигурно хората, които вярват още в тези приказки, не гледат такива филми или поне ги гледат до средата. Понякога обаче, краят е много поучителен. Не трябва да се пропуска.
Сетих се за тези филми по друг повод.
Не знам как да започна историята и затова ще карам по старият изпитан от времето начин. Имало едно време....
Имало едно време, но не преди много години, а съвсем скоро двама братя. Не били точно братя, но в приказките нищо не е такова, каквото изглежда. Двамата сигурно са гледали същите филми, които и аз навремето, но или не са ги запомнили, или са излизали от салона преди края на филма. Грешка е, но някои хора я правят.
Пораснали двамата и започнали работа, в родната полиция. Не знам как са се справяли, но в един момент я напуснали и решили да си направят своя държава. С неписани закони, ама те тези неписаните се спазват най-добре.
Речено, сторено. Намерили си свободна територия и новата държава била основана. Не през девет земи в десета, а тук в България на два часа път от София.
Основали си държавата, назначили си съветници да управляват и всички заживели щастливо. То щастието има различни измерения за всеки и някои може и да не са били доволни, ама си мълчали. Защото новите закони, макар и неписани си действали.
Минали няколко години и за новата държава се разчуло. Понеже двамата братя не били, като съседните владетели. Те давали пари наляво и надясно, докато другите само вземали. Всъщност безплатен обяд няма и сигурно парите, които давали се вземали отнякъде, защото само на две заплати, макар и царски в днешно време не може да се живее прилично, пък и да даваш наред. Може, ако сам се ги сечеш, но не съм чул за такова нещо. Аз лично не бих се радвал, ако някой ми вземе 100 лева, а ми даде 50, но всеки си отговаря за себе си. Те и банките взимат повече, отколкото дават, но никой не ги обвинява. Бизнес разходи.
За новата държавата се разчуло и по друг повод. Двата братя били общителни хора. Обичали да се срещат с други хора. И някой завистник ги издал. Почнали да ги дават по телевизията. Трябвало да се сетят за това, защото народът е казал: „ Един българин -хайдутин, двама българи –чета юнаци, трима българи –чета с предател”. И понеже братята били двама с, когото и да се срещнели цифрата ставала три. Лошо число.
Та покрай тези срещи лека, полека започнало да се разчува за новата държава и надалече. През девет земи в десета, та чак в Европата. Пък Европата не разбирала за какво става дума и взела, че се разсърдила. Не била приемала в съюза си две държави, а само една. То и едната и била в повече, ама вече нямало как да се откаже. Пълни глупости, но какво можеш да очакваш от някаква си Европа. Защо не си гледа Баския и северна Ирландия, а се е заяла с нас? При нас поне бомби няма!
Но срувала, правила Европата, и накрая принудила българските управници да затворят двамата братя и чак дело да им заведат.
И приказката свършила. Поне засега.
Би трябвало сега на напиша: „И всички заживели щастливо.”, но не мога. Защото има и други приказки със същия сюжет и те продължават. Във всяко селище и даже на едро в държавата ни. Винаги ще има желаещи за тази роля. Защото много хора гледат филми днес, много са.
Леко им се е разминало на нашите герои.. Защото, ако са гледали краят на филмите навремето, щяха да знаят, че за разлика от приказките, филмите за Доброто ченге и Лошото ченге не свършват с добър край. Главните герои след като свършат мръсната работа винаги ги убиват.
Обикновено техните хора.
Ето как: THE END
30.01.2009год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар